За книгата: година / „Вечерното слънце изля ярки и топли лъчи върху гробището, обрасло с гъста трева, хвърляйки сенки от старите брястове, под които седяхме. Тези сенки ставаха по-плътни и по-хладни почти всяка минута. Мириади летни насекоми жужаха във всички посоки, пеейки сладка приспивна песен в унисон.…»